Тоби Крокер е германец. В рамките на един училищен проект му

Тоби Крокер е немец. В рамките на един учебен план му се наложило да замине за Дуисбург - и по-точно в квартала Марксло, който не се употребява с положително име. Затова и треньорът по капоейра в началото нямал никакво предпочитание да работи навръх това място. Но едно момче от България му помогнало да се пребори със страховете и предразсъдъците си.

Така стартира репортажът на немското радио WDR, в който основно настоящо лице е 18-годишният Юри Камберов от Пещера, който пристига в Дуисбург-Марксло преди пет години. В България имал мъчно детство, споделя Юри пред WDR, представени от " Deutshe Welle ". Отгледали го баба му и дядо му. За татко си въобще не желае да си спомня, а майка му от дълго време била отпътувала за Германия. Планът бил Юри и брат му по-късно да се реалокират при нея. Така и създали, само че началото било доста мъчно.

" Гаден чужденец "

В учебно заведение съучениците му го тормозели, наричали го " гнусен чужденец “. Подигравали му се поради евтините дрехи и износените обувки, другари нямал. " Плачех от обезсърчение ", признава през днешния ден Юри.

Чувствал се изцяло беззащитен - в една непозната страна, в един непознат град, в една напълно нова конюнктура. А най-абсурдното било, че съучениците му, които се държали расистки с него, били също чужденци - турци, араби, ливанци. Юри не може да го разбере и до през днешния ден: " Та нали и аз съм човек като тях ", споделя той. И тъкмо тогава случайността го срещнала с Тоби.

40-годишният инструктор по капоейра взел участие в проекти в разнообразни учебни заведения, в границите на които преподавал бразилското бойно изкуство. " Най-вече децата от мигрантски фамилии се палят по тази комбинация от брейкденс и кунг фу. В учебно заведение би трябвало да седят спокойно, а при мен е нещо като терапия за хиперактивни - децата могат да се движат и пеят, получават похвали и самопризнание “, изяснява Тоби.

Именно тренировките при Тоби откъснали Юри от другата реалност - побоищата, насилието и участието му в една младежка тайфа. " Не желая повече да съм подобен и в този момент се пробвам да убедя другите момчета, че споровете могат да бъдат решавани и без принуждение “, споделя Юри през днешния ден.

Искрено се срами от това, че преди време си е имал работа с полицията. Разказва, че извадил огромен шанс - не го изпратили в затвор за малолетни, а му присъдили общественополезен труд. За него Тоби е същински избавител, който в това време обича не по-малко от баба си и дядо си.

А с помощта на момчето от България Тоби към този момент не се опасява да идва в Дуисбург-Марксло. Често гостува на фамилии от квартала, приказва с тях за проблемите и потребностите им. И по този начин ги схваща по-добре.

Мечтата на Юри

" Покрай Юри разбрах колко мощен е расизмът тук в Марксло. Германците, които още не са се изнесли от квартала, се опасяват от пришълците от Румъния и България. Турците и арабите също не обичат румънците и българите. Румънците пък не харесват българите. Расизмът тук е на всички места “, споделя Тоби. Затова той си сложил за цел да помогне на Юри да се промени, да промени мисленето и държанието си, да се трансформира в един търпелив юноша.

А самият Юри желае да стане като Тоби - възпитател и обществен служащ. Да работи със и за децата. 18-годишното момче вече се е посветило на тази задача - в свободното си време Юри се грижи за хлапетата от квартала, като ги прибира от улицата и ги учи на капоейра.

За Тоби кварталът Дуисбург-Марксло има към този момент друго лице. Днес той знае, че зад стените тук живеят сърдечни и гостоприемни хора, които откровено се радват, когато някой се интересува от тях.